България чества 183 години от рождението на Васил Левски

Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”. Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”.

Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен “там близо край град София” на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

“Нашата работа зависи от нашите собствени усилия”, “Народната работа стои над всичко”, “Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва”, “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

183-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата ще бъде отбелязана с редица събития в цялата страна. Кулминацията е в Карлово.

Държавният глава Румен Радев ще посети град Левски, тъй като тази година се чества и 75-годишнината от обявяването на Левски за град. В 21.00 часа президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще приеме почетния строй, а в 21.10 часа държавният глава ще произнесе тържествено слово.

Тържественият митинг-заря в Карлово ще започне в 21.00 часа на площад „Васил Левски“ в града. Председателят на парламента Цвета Караянчева ще приеме почетния караул и ще произнесе слово. На тържествения митинг-заря ще бъде поднесен гирлянд на признателност към делото на Апостола.

Представителни военни подразделения от цялата страна ще участват в ритуалите за честване на годишнината. /БГНЕС

*Източник: БГНЕС