Taylor Swift категорично отхвърли слуховете, че е в конфликт с дългогодишния си сътрудник и приятел Jack Antonoff.
В интервю за The New York Times, публикувано във вторник, световната поп звезда коментира спекулациите, че между нея и продуцента е възникнал разрив.
„Jack Antonoff е мой сътрудник и един от най-добрите ми приятели“, заяви тя.
Swift даде и повече подробности за начина, по който двамата работят заедно в студиото.
„Изградихме нещо, което обичаме да правим и го наричаме ‘rant bridge’“, обясни 36-годишната певица, като посочи песните „Cruel Summer“ и „Out of the Woods“ като примери. „Това е като поток на съзнанието — безкрайно изливане на емоции, натрапчиви мисли, преплетени с метафори, обсъждане, викане. Искаш този ‘rant bridge’ да бъде най-интензивният момент от усещането, което се опитваш да изградиш през цялата песен, нещо като кулминация.“
Изпълнителката на „Blank Space“ работи с фронтмена на Bleachers по редица свои албуми – от пробивния ѝ поп албум „1989“ от 2014 г. до изданието ѝ от 2024 г. „The Tortured Poets Department“.
След като обаче Swift избра да работи с продуцентите Max Martin и Shellback по албума си от 2025 г. „The Life of a Showgirl“, в интернет започнаха да циркулират предположения, че това е знак за проблем в личните и професионалните им отношения.
В свое участие в The Howard Stern Show във вторник Antonoff подчерта, че не е засегнат от факта, че Swift работи и с други хора.
„Може би защото сам пиша песните си и ги изпълнявам, но разбирам нуждата да имаш различни сътрудници и да сменяш посоката“, каза той. „Не мисля, че е нормално да работиш с едни и същи хора постоянно, а когато това се случи, е някакво странно чудо.“
В интервюто си Swift коментира и феновете, които прекарват много време в разгадаване на скрити послания в текстовете и видеата ѝ.
„Има части от фен базата ми, които отиват в крайности. Няма какво да направя по въпроса. Има хора, които ще се опитват да вършат… детективска работа“, допълни тя. „Понякога ми става странно, когато хората се държат сякаш това е някакъв тест за бащинство. Като ‘тази песен е за този човек’. А аз си мисля: ‘Този човек не е писал песента — аз я написах!’ Но това е част от процеса. Трябва да се придържаш към собственото си разбиране за изкуството си и връзката си с него.“