Gracie Abrams за първи път оглави Billboard 200 с третия си студиен албум Daughter From Hell. Проектът дебютира директно под №1 в САЩ и поведе класациите във Великобритания, Австралия, Канада, Франция, Германия, Нидерландия, Ирландия и Нова Зеландия – най-големият международен старт в кариерата ѝ досега.
Зад впечатляващия резултат обаче стои албум, който не разчита единствено на познатата формула на лична изповед. Ножове, призраци, рани и спомени, които отказват да си тръгнат – в Daughter From Hell Gracie Abrams влиза по-дълбоко от всякога в онези места, които обикновено пазим скрити. Заглавието обещава бунт, но истинската сила на проекта е в срещата с по-младата версия на самата нея и опита да разбере човека, в когото се е превърнала.
В ранните си песни Gracie Abrams изгради близостта си с публиката чрез тихи признания, сякаш изпети само за един слушател. В Daughter From Hell тази интимност остава, но светът около нея е по-голям, по-напрегнат и по-смел. Меките китари, пианото и приглушените вокали постепенно отстъпват място на изкривени китари, внезапни кулминации и моменти, в които гласът ѝ вече не звучи като тайна, а като нещо, което най-сетне трябва да бъде изречено на глас.
Този път песните са по-малко дневник на конкретна връзка и повече опит да се опише какво е да живееш в собствената си глава. До Gracie Abrams отново е дългогодишният ѝ творчески партньор Aaron Dessner, а сред останалите участници са Justin Vernon, Dan Nigro и Marcus Mumford. Познатият ѝ меланхоличен инди поп този път е разширен с по-плътни аранжименти, по-видими контрасти и някои от най-смелите вокални изпълнения в кариерата ѝ.